Какво да правим, ако детето се страхува от новостите

Експертът по детска психология и развитие Робин Силвърман разказва за това как да помогнем на дете, което се бои от всичко ново.
Децата, особено в предучилищна възраст, са доста консервативни в навиците си. Те не искат да пробват нови храни, предпочитат да носят познати дрехи, дори ако те вече са овехтели. И това е нормално. Навиците са важна част от живота на детето. Те му дават опора, която постепено формира личността му.
Рано или късно обаче детето се оказва в непозната ситуация. И го е страх. А понякога става така, че е много интересно и страшно едновременно. Как да му помогнем да се отпусне, когато е на прага да открие нещо ново?

Разкажете му, че това да си признае, че го е страх, е първата крачка към решаването на проблема

Поговорете за страховете, които го безпокоят. Задавайте уточняващи въпроси: „Какво те безпокои? Какво именно не ти харесва?“ Признаването на проблема е половината му решение.
Ако си мислите, че това е ненужно, не сте прави. Обговарянето на проблема води децата до ново ниво на осъзнаването му. Те вече няма да казват „няма да правя това“, а „няма да правя това, защото ме е страх“. Разликата е огромна. Сега вече знаете над какво ще работите и светлината в края на тунела се вижда.
Да назовеш страха означава да го погледнеш в лицето. Да го погледнеш и да му се изсмееш.
Завършете разговора с оптимизъм, в духа: „Браво, ти си герой, да си признаеш от какво те е страх, е победа!“

Помогнете на детето да разбере, че то управлява ситуацията

Когато човек разбира, че контролира ситуацията, страхът отстъпва. Дайте на детето да разбере, че всичко е в неговите ръце. Писателката Елизабет Гилбърт бе написала „Писмо до страха“: „Скъпи страх, аз те признавам и уважавам. Ти отдавна си станал част от семейството ми. Но, прости ми, аз не следвам твоите съвети. Държа здраво кормилото и сама избирам по кой път да поема. Никой не ти дава правото да ми подсказваш заобиколни пътища, като се включваш в радиото на колата ми. Можеш да си говориш всичко, което искаш, но аз няма да те слушам“. Тази метафора може да разкажете и на детето и да му кажете, че винаги има избор и той зависи само от него.

Попитайте детето какво му помага да не се страхува

Този въпрос може да му помогне първо, да се разсее от страха и второ, да прояви инициатива самостоятелно да излезе от ситуацията. Въобще това, че то само може да измисли коя да е неговата фея-спасителка силно повишава самооценката му. Може да се включите и вие и заедно да измислите 101 смешни начина да преборите страха.
Нормално е да съпреживявате на собственото си дете. Не е нормално, когато тичате из къщи, ревете и си скубете косата. Огледайте се - в този момент детето ви внимателно ви следи и, повярвайте, отчита всяка емоция. Мисли си: „Аха, следващия път ще правя като мама“.
Какво да правите в подобен момент? Първо, спрете. Второ, намерете човек, с койгото може да говорите за своите преживявания (и който не е детето ви). С някой, който може да ви изслуша, приеме, утеши и най-важното - няма да ви критикува.
Да сложите в ред нервите си е задължително, особено, когато трябва да успокоявате друг. Ако под ръка няма с кого да поговорите, опитайте йога или тичане. Те помагат да се изпусне парата и да се помисли трезво.

По материали от Letidor